Понякога кръгът ми се затваря
и някак аз желая го, почти-
когато губиш време, сили, вяра
накрая губиш себе си, нали?
Понякога кръгът ми се затваря
и няма изход в лабиринта тесен-
когато губиш думи, смисъл, вяра
накрая ти във жертва си принесен.
Понякога кръгът ми се затваря.
Понякога е демонски, ужасен,
а друг път просто от лишена вяра,
аз някак го намирам за прекрасен.
Понякога е кръг, ала спирала
ме води в най-дълбоките му тайни...
и всичко чисто в себе си предала,
потъвам в адски пламъци безкрайни.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар