Вечната пътека
Пътеките на времето се вплитат
и теглят ме към своите посоки.
Аз от пленничеството отлитам
и спускам се в безвремие дълбоко.
Часовниците мои всички спряха
и тишина отмерва часовете.
Поемите ми във едно се сляха,
извайвайки ми собствена пътека.
Всяко време безвъзвратно спира.
Пътеката-начало носи края,
а в края на пътеката умира
и всичко за което си мечтая.
Пътеките на времето разплитам-
те нека нечий друг живот споделят.
Аз в устрема си страстен днес отлитам,
Пътека-Вечност нейде да намеря.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар