Беглец

Настигна ме най-сетне с мръсни длани
настигна ме и в миг ме повали
а устните ми молеха сковани:
"да забравя ти ме остави".

Настигна ме и с ярост ме повлече
към миналия хаос и кошмар,
а бях успяла да забравя вече
на ужаса най-призрачния дар.

И гони ме сред тъмните пътеки,
че бягството не беше позволено-
ти длъжен си да върнеш в ада всеки
беглец от спомените като мене.