И нищо вече не е като вчера
и болката най-сетне ме откри,
но себе си успях ли да намеря
сред толкова отчаяни сълзи?
И нищо вече не е като вчера,
макар да беше само преди миг,
аз "вчера" вече няма да намеря-
една раздяла вечна ни дели.
И всичко нека бъде като вчера
падам и мълвя на колене,
защото тя, раздялата от вчера,
и "днес", и "утре" зная, ми отне.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар