Ти обеща- обеща да не ме оставяш никога! Но ето, че днес те няма. И когато викам името ти само тишината ми отговаря. И когато търся лицето ти виждам само мрак. И когато искам да чуя гласа ти долавям само шумоленето на изсъхнали листа. Ти си отиде. И с теб си отиде животът. Но войната продължи, онази война, заради която те загубих, защото тя нямаше нищо общо с живота. Ти си отиде, ти жертва живота, за да мога аз да прекратя войната, за да мога да прекратя смъртта. Спасих мнозина. Възобнових пулса на изгубената вяра. Изградих защитата на светлината. И си тръгнах.
Ти обеща- обеща да не ме оставяш никога. Но ето, че днес те няма. И ще викам вечно името ти, и ще търся вечно лицето ти, и ще искам вечно да чуя гласа ти, но само победата ще ме обгражда, само нея ще виждам и чувам, осъзнавайки, че победата над смъртта, когато ти не си до мен, е всъщност различен вид загуба...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар