"Идвам"

"Идвам"- каза ми, и нещо в мен извика.
"идвам". Но защо ли тъй уплашена седя?
Идваш, а дали те искам не попита.
Идваш, аз пък тръгвам си сега,

за да спася последния ни спомен
и нежността на твойто"идвам" в телефона,
за да запазя светлината във очите ти,
за да останеш ти за мен икона,

а не голям, разочароващ блян,
а не реалност със могъщи длани,
за да те помня- в пламъци огрян
за да сънувам, нереална, любовта ни.

Отново те сънувах

отново те сънувах
отчаяно красива в тишината
отчаяно зловеща в самотата
зовяща мен, света и светлината.

отново те сънувах
от болката безумно покорена
от истината своя заличена
в търсене на новата вселена.

отново те сънувах
отново бях безпомощна и сляпа
отново не успях да те спася
от себе си, света и светлината.