За теб

Ти и човека в мен създаде
ти два пъти ми майка беше


Тази статия е за теб- безкрайно любящата, която се жертва хиляди пъти в името на моето щастие. За теб- безумно смелата, която винаги застава на пътя на ураганите и бива повалена вместо мен. За теб- вечната и неуморимата, която всеки ден се изправя отново и се бори за красотата в моя живот, която създаде тази красота... За теб, мамо, за тези 17 години лишения, страдания, болки и упреци, които понасяш отвсякъде и от всички, понякога дори от собствената си дъщеря. Прости ми детската жестокост и тийнейджърската неблагодарност. Прости ми егоизма и гневните думи. Прости ми, защото без твоята прошка аз не мога да бъда човек. Защото винаги съм мечтала само за едно- да съм достойна в твоите очи. Не в своите собствени, не в очите на приятели или учители, а в твоите, мамо, в очите на жената, която за мен е най-висшият образец на достойнство. Защото докато съществуваш ти, ще съществува и вярата ми в истинското и красивото, в справедливостта и морала, в любовта като път, изграден от смелост, себеотрицание и страст. Благодаря ти, че ми показа този път. Благодаря ти, че ме научи да вървя по него. Благодаря ти, мамо, че „човека в мен създаде” и „два пъти ми майка беше”.

Повикът на лятото

Лятото ме викаше... В сънища, в мечти, с гласа на гръмотевичните бури- лятото ме заклинаше, лятото повеляваше да дойда при него, да му се подчиня, да живея с него, а не в мисли за есента и в страхове за зимата... Преклоних се пред волята му с усещането за нещо познато, скъпо и дългоочаквано, нещо, което от инат и неувереност бях отрекла толкова отдавна, но ето го днес завърнало се в сърцето и дните ми...
Не ми трябваха крила на феникс, за да полетя, не ми трябваше светлина, за да видя, не ми трябваше магия, за да повярвам- аз бях свободна, аз бях в лятото, аз бях самото лято! Непокорно, неуморимо, изкусително, провокиращо, влудяващо сетивата и каращо кръвта да кипи... Аз бях изворът на всички реки, утрото на всички дни, пламъчето на всички огньове. Аз бях нестихващото, неизчерпаемо могъщество на милиони души, впуснали се в лятото. За мен нямаше граници, нито сезони.
Днес Зимата е близо, но аз притежавам огнената мощ на летните усмивки и ще разтопя всяка преспа страх, ще стопля всяка висулка песимизъм, щи изпепеля всяко ледено съмнение... Ще прогоня зимата от своя свят! Защото лятото е винаги, когато си го пожелаеш, когато повярваш, когато си го припомниш- пожелай го и ти, повярвай му, припомни си го- тук и сега. Бъди лятото!