Ти и човека в мен създаде
ти два пъти ми майка беше
Тази статия е за теб- безкрайно любящата, която се жертва хиляди пъти в името на моето щастие. За теб- безумно смелата, която винаги застава на пътя на ураганите и бива повалена вместо мен. За теб- вечната и неуморимата, която всеки ден се изправя отново и се бори за красотата в моя живот, която създаде тази красота... За теб, мамо, за тези 17 години лишения, страдания, болки и упреци, които понасяш отвсякъде и от всички, понякога дори от собствената си дъщеря. Прости ми детската жестокост и тийнейджърската неблагодарност. Прости ми егоизма и гневните думи. Прости ми, защото без твоята прошка аз не мога да бъда човек. Защото винаги съм мечтала само за едно- да съм достойна в твоите очи. Не в своите собствени, не в очите на приятели или учители, а в твоите, мамо, в очите на жената, която за мен е най-висшият образец на достойнство. Защото докато съществуваш ти, ще съществува и вярата ми в истинското и красивото, в справедливостта и морала, в любовта като път, изграден от смелост, себеотрицание и страст. Благодаря ти, че ми показа този път. Благодаря ти, че ме научи да вървя по него. Благодаря ти, мамо, че „човека в мен създаде” и „два пъти ми майка беше”.
ти два пъти ми майка беше
Тази статия е за теб- безкрайно любящата, която се жертва хиляди пъти в името на моето щастие. За теб- безумно смелата, която винаги застава на пътя на ураганите и бива повалена вместо мен. За теб- вечната и неуморимата, която всеки ден се изправя отново и се бори за красотата в моя живот, която създаде тази красота... За теб, мамо, за тези 17 години лишения, страдания, болки и упреци, които понасяш отвсякъде и от всички, понякога дори от собствената си дъщеря. Прости ми детската жестокост и тийнейджърската неблагодарност. Прости ми егоизма и гневните думи. Прости ми, защото без твоята прошка аз не мога да бъда човек. Защото винаги съм мечтала само за едно- да съм достойна в твоите очи. Не в своите собствени, не в очите на приятели или учители, а в твоите, мамо, в очите на жената, която за мен е най-висшият образец на достойнство. Защото докато съществуваш ти, ще съществува и вярата ми в истинското и красивото, в справедливостта и морала, в любовта като път, изграден от смелост, себеотрицание и страст. Благодаря ти, че ми показа този път. Благодаря ти, че ме научи да вървя по него. Благодаря ти, мамо, че „човека в мен създаде” и „два пъти ми майка беше”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар