...

Днес съм тук, защото ми писна. Защото две седмици живях в пълна дезинформация относно стачките. Търсих във вестници, списания, по интернет и на хиляди места, но никой не благоволи да каже нищо. По новините слушам двайсет минути за пияни шофьори, а за учителските протести- по минута-две. Искам да кажа на господин вълчев и останалите, че по този начин няма да спрете никого. Днес съм тук, за да подкрепя учителите си, независимо, че медиите се опитват да ни хвърлят прах в очите. Няма да стане. Въпреки тактиката „разделяй и владей”, с която действат в момента министрите, няма да успеете да настроите учениците срещу преподавателите им. Защото ние знаем истината, която не може да бъде прикрита, изкривена, премълчана. Ние сме по половин ден с тези хора в класните стаи и по-добре от всеки друг виждаме тяхната отдаденост, тяхната грижа. Понякога те са хората, на чието рамо ще се разплачем, от които ще потърсим помощ и напътствие. Това са нашите учители, превърнали се в част от семейството. Това са хората, стоящи до един-два през нощта да проверяват контролни и класни, само и само да задоволят нетърпението ни да видим резултатите си. А резултатите ги вижда цяла европа, където непрекъснато емигрират наши учени, професори, лекари. Господин Вълчев, имам една новина за Вас- отличниците но олимпиадите, учените, професорите, лекарите са тръгнали от училище. Както и Вие самият между другото. Така че престанете да купувате медиите да не пускат новини за стачките- българските ученици не са толкова тъпи. Днес ние сме тук и сме искрени в подкрепата си, за разлика от Вашите лицемерни усмивки пред камерите. И така ще е докрая!!!! Достоен труд, достойни хора, достойно заплащане!!