Изгубих много в опит да намеря
себе си и своите въпроси
и истината вече не споделя
в душата си какви утехи носи.

Изгубих много в опит да намеря
Това, което винаги се търси.
Изгубих теб, и него, даже нея.
Изгубих и душата, и съня си.

Изгубих всяка вярност и подкрепа,
езгубих и неща, които нямах,
а от останалите се отрекох
защото просто в загуби не вярвах.

Изгубих всичко, а какво намерих-
две шепи пълни със отминал пясък.
Изгубих всичко, нищо не спечелих
освен самотния в луната крясък.

Цинично

Цинично

От мен
за всички


Истината просто няма смисъл-
Изтекла и е вече годността.
Кой глупак се чудя е написал
„истината ваша е съдба”?

Истина в картонена кутия
днес на улицата я раздават.
Истината ако днес разкрия,
публиката ще се отегчава.

Истината със фалшиви ноти,
свирена от уличен крадец
Истината за лъжи работи.
Истината вече е подлец.

Истина, продадена без време...
Кой ли луд побърза да я вземе?

Когато
душата ти е безсмъртна

Когато светлината се сбогува
и мракът поздравява със усмивка,
когато Раят тихо отпътува
и хаосът руши те без почивка,

когато тишината те оставя
и писъци възкръсват от гробове,
когато в пясък всичко те заравя
и огън срива към света мостове

тогава събуди се и послушай
в сърцето свое шепота вълшебен.
Тогава събуди се, намери ме-
Мен- изворът на вечния молебен.

Ти позволи ми да ти дам посока.
Не вярвай че докрая си обречен.
Те, църквите, са сринати жестоко,
но храмът на душата ти е вечен.

Вечната Пътека

Вечната пътека

Пътеките на времето се вплитат
и теглят ме към своите посоки.
Аз от пленничеството отлитам
и спускам се в безвремие дълбоко.

Часовниците мои всички спряха
и тишина отмерва часовете.
Поемите ми във едно се сляха,
извайвайки ми собствена пътека.

Всяко време безвъзвратно спира.
Пътеката-начало носи края,
а в края на пътеката умира
и всичко за което си мечтая.

Пътеките на времето разплитам-
те нека нечий друг живот споделят.
Аз в устрема си страстен днес отлитам,
Пътека-Вечност нейде да намеря.

Аз

Аз искам свойта сила да открия,
окъпана в сиянието ново,
и към звездите стълба да извия-
небето ми за мен ще е готово.

Аз искам всеки сън да преобърна
и да подпаля кървавата плява,
и вихъра в съдбата си да върна
да бъда „днес” и „утре” и „тогава”.

След сблъсъка със някоя комета
аз зная, победител ще се върна.
Като звезда в живота си ще светя
и всяко зло в света ми ще посърне!