Цинично

Цинично

От мен
за всички


Истината просто няма смисъл-
Изтекла и е вече годността.
Кой глупак се чудя е написал
„истината ваша е съдба”?

Истина в картонена кутия
днес на улицата я раздават.
Истината ако днес разкрия,
публиката ще се отегчава.

Истината със фалшиви ноти,
свирена от уличен крадец
Истината за лъжи работи.
Истината вече е подлец.

Истина, продадена без време...
Кой ли луд побърза да я вземе?

Когато
душата ти е безсмъртна

Когато светлината се сбогува
и мракът поздравява със усмивка,
когато Раят тихо отпътува
и хаосът руши те без почивка,

когато тишината те оставя
и писъци възкръсват от гробове,
когато в пясък всичко те заравя
и огън срива към света мостове

тогава събуди се и послушай
в сърцето свое шепота вълшебен.
Тогава събуди се, намери ме-
Мен- изворът на вечния молебен.

Ти позволи ми да ти дам посока.
Не вярвай че докрая си обречен.
Те, църквите, са сринати жестоко,
но храмът на душата ти е вечен.

Вечната Пътека

Вечната пътека

Пътеките на времето се вплитат
и теглят ме към своите посоки.
Аз от пленничеството отлитам
и спускам се в безвремие дълбоко.

Часовниците мои всички спряха
и тишина отмерва часовете.
Поемите ми във едно се сляха,
извайвайки ми собствена пътека.

Всяко време безвъзвратно спира.
Пътеката-начало носи края,
а в края на пътеката умира
и всичко за което си мечтая.

Пътеките на времето разплитам-
те нека нечий друг живот споделят.
Аз в устрема си страстен днес отлитам,
Пътека-Вечност нейде да намеря.

Аз

Аз искам свойта сила да открия,
окъпана в сиянието ново,
и към звездите стълба да извия-
небето ми за мен ще е готово.

Аз искам всеки сън да преобърна
и да подпаля кървавата плява,
и вихъра в съдбата си да върна
да бъда „днес” и „утре” и „тогава”.

След сблъсъка със някоя комета
аз зная, победител ще се върна.
Като звезда в живота си ще светя
и всяко зло в света ми ще посърне!

Омагьосан кръг

Понякога кръгът ми се затваря
и някак аз желая го, почти-
когато губиш време, сили, вяра
накрая губиш себе си, нали?

Понякога кръгът ми се затваря
и няма изход в лабиринта тесен-
когато губиш думи, смисъл, вяра
накрая ти във жертва си принесен.

Понякога кръгът ми се затваря.
Понякога е демонски, ужасен,
а друг път просто от лишена вяра,
аз някак го намирам за прекрасен.

Понякога е кръг, ала спирала
ме води в най-дълбоките му тайни...
и всичко чисто в себе си предала,
потъвам в адски пламъци безкрайни.

farewell

But the kisses will hurt
and the hugs have no meaning.
Artificial- the words
and forbidden- the tears.

So tired of running,
so bored from courage
In a farewell-abyss
They’re sinking quickly.

In a farewell-silence
Scream of end is attacking
But they’re so ready
and won’t pray for mercy.

Last farewell shared.
Fingers are splitting.
At the door of The End
one hope flies away.

Chaos of death

But no, he won't let you go.
He'll stay with your shadow in hands,
facing how you disappear
returning in all of the dreams.

He'll sacrifice all of his truths,
the Temple of Hope will be robbed,
defiled will be mortal beliefs,
in abyss of chaos he'll pray.

He'll be the insanity-sense.
He'll deny undeniable paths
in chase of phenomenal routes
pleading for mercy The Loss.

But you'll not be back in his world.
But you will escape form his dream.
Chaos is the only thing
reminding that you were with him.

And still he will not let you go.
You- memory precious as breath.
The following chaos of death
is everything keeping his life.