Истината, толкова виновна
в ъгъла на стаята заплака,
сълзи режат тишина отровна
и часовник тихичко тиктака.
Истината с дните преброени
иска втори шанс от светлината
и с ръцете смъртно уморени
дава си сърцето за отплата.
Истината милостта ни моли!
Тя "нищожна" себе си нарича!
Истината вече не говори!
Истината истини отрича!
Истината днес е тъй виновна...
доброволно влиза във тъмница
и светът мълчи със злост отровна.
Пада в полет уморена птица...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
Hello. This post is likeable, and your blog is very interesting, congratulations :-). I will add in my blogroll =). If possible gives a last there on my blog, it is about the Perfume, I hope you enjoy. The address is http://perfumes-brasil.blogspot.com. A hug.
Публикуване на коментар