Сън- на М. В.

Отново си мислих за Вас
в отчаяно тихата стая.
Отново се смеех в захлас
и даже успях да мечтая.

И спомних си първите дни,
спомних си Вашите думи
и някак си спря да боли,
и засия вечерта ми.

И ето ви близо до мен-
пак се гневя и обичам.
Събуден е скучният ден
и е безумно различен.

И пак съм спасена сега,
пак сте вълшебница Вие,
пак светлината запя
с думи от древна магия.

Но подло се спусна мъгла,
изчезна лицето Ви в миг,
верига една издрънча-
събудих се с плач и със вик.

...

Отново си мисля за Вас
в отчаяно тихата стая.
Не искам да спя в този час,
че даже сънят ми ридае.

40 минути- на М. В.

Зная, вече няма да се върнат
любимите четиресет минути,
заключени в ковчеже от омраза,
овързани в безумните лъжи.

И сълзите не могат да отмият
ръждата от студената ключалка,
и болката не може да изпроси
някой да и подаде ключа.

Заключиха четиресет минути,
заключиха мечти и светлини.
Само любовта не уловиха-
тя със спомените са спаси.

На М. В.

Ти тръгна си.
Не успях, не успях да те спра.
Ти тръгна си-
нещо в мен изкрещя и умря.

Ти тръгна си
без вина съм виновна почти.
Ти тръгна си
и сълза тишината рани,

защото ти тръгна си,
погнусена от този вертеп.
Ти тpъгна си
и нечутите истини тръгнаха с теб.

На М. В.

Не, аз не съм ви загубила,
аз ви спечелих завинаги-
с вашите яростни истини,
с вашата сила навсякъде.

Вие сте тук, и сте Вечната
неподчинена и истинска.
Вие- въпрос или отговор,
време, разбило оковите.

И в тишината заклевам се
да не повярвам на никого-
не може да съм ви загубила-
аз ви спечелих завинаги.

На Мис Вики

Пътят ни до "сбогом" беше кратък
и маркиран от табели "вечност".
Ничия земята бе оттатък,
истината- яростно далечна.

Пътят ни до "сбогом" беше кратък.
Да обжалвам бе ми забранено.
Победи ни със присъда мракът
и ни хвърли в бъдеще ранено.

Пътят ни до "сбогом" беше кратък,
ала извървяхме го със чест.
Дълго враговете ни ще чакат-
ние няма да заплачем днес.

На М. В.

Простете им безумната омраза-
към пътя си напред не виждат те.
Простете им, че яростта си пазят
и гневът безсмислено расте.

Простете им, че вечно Ви раняват,
без да виждат вашата любов-
само себе си така предават,
а съдът за тях ще е суров.

Простете им, че искат да Ви няма-
И тях след време ще ги заболи.
Съвестта им не търпи измама
и всеки своя дял ще заплати

На М. В.

Не вярвам на безумната омраза,
с която Ви заливат всеки ден.
Зная, че гневът им е зараза,
но няма да се добере до мен.

Не вярвам на измислените думи,
с които беззаконно Ви раняват.
Даже и да стреляха с куршуми
те докрая жалки си остават,

Избраха да Ви мразят без да мислят.
Да мислят и не могат, само мразят.
Защото да Ви сринат явно искат
И лъжите скрити да запазят.

Защото тя, омразата, лъжа е-
те просто Ви посочиха за враг.
И даже никой да не го признае
нравствен победител ще сте пак.