Отново си мислих за Вас
в отчаяно тихата стая.
Отново се смеех в захлас
и даже успях да мечтая.
И спомних си първите дни,
спомних си Вашите думи
и някак си спря да боли,
и засия вечерта ми.
И ето ви близо до мен-
пак се гневя и обичам.
Събуден е скучният ден
и е безумно различен.
И пак съм спасена сега,
пак сте вълшебница Вие,
пак светлината запя
с думи от древна магия.
Но подло се спусна мъгла,
изчезна лицето Ви в миг,
верига една издрънча-
събудих се с плач и със вик.
...
Отново си мисля за Вас
в отчаяно тихата стая.
Не искам да спя в този час,
че даже сънят ми ридае.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар