Поетите не може да са мъртви!
Поетите не могат да умират!
Те не стават жертви в инциденти-
поетите реалността възпират!
Поетите, те трябва да са вечни
За да ни спасяват от умора,
от злото и от злоба безконечна.
Поетите превърнаха ни в хора.
Поетите не може да са мъртви.
Поетите живеят във сърцата.
В сънищата наши ни гостуват,
за да ни покажат светлината...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Милве, не може да си мъртва:) Наистина си поет;) Браво за инспирейшъна, и за чувството и за силата:) Много е въздействащо
Благодаря, Маги.:)
Но всъщност аз все още не се смятам за поет... говорех за другите поети... истинските, не аматьори като мен.
Публикуване на коментар