Пътят ни до "сбогом" беше кратък
и маркиран от табели "вечност".
Ничия земята бе оттатък,
истината- яростно далечна.
Пътят ни до "сбогом" беше кратък.
Да обжалвам бе ми забранено.
Победи ни със присъда мракът
и ни хвърли в бъдеще ранено.
Пътят ни до "сбогом" беше кратък,
ала извървяхме го със чест.
Дълго враговете ни ще чакат-
ние няма да заплачем днес.
четвъртък, 13 септември 2007 г.
понеделник, 10 септември 2007 г.
На М. В.
Простете им безумната омраза-
към пътя си напред не виждат те.
Простете им, че яростта си пазят
и гневът безсмислено расте.
Простете им, че вечно Ви раняват,
без да виждат вашата любов-
само себе си така предават,
а съдът за тях ще е суров.
Простете им, че искат да Ви няма-
И тях след време ще ги заболи.
Съвестта им не търпи измама
и всеки своя дял ще заплати
към пътя си напред не виждат те.
Простете им, че яростта си пазят
и гневът безсмислено расте.
Простете им, че вечно Ви раняват,
без да виждат вашата любов-
само себе си така предават,
а съдът за тях ще е суров.
Простете им, че искат да Ви няма-
И тях след време ще ги заболи.
Съвестта им не търпи измама
и всеки своя дял ще заплати
На М. В.
Не вярвам на безумната омраза,
с която Ви заливат всеки ден.
Зная, че гневът им е зараза,
но няма да се добере до мен.
Не вярвам на измислените думи,
с които беззаконно Ви раняват.
Даже и да стреляха с куршуми
те докрая жалки си остават,
Избраха да Ви мразят без да мислят.
Да мислят и не могат, само мразят.
Защото да Ви сринат явно искат
И лъжите скрити да запазят.
Защото тя, омразата, лъжа е-
те просто Ви посочиха за враг.
И даже никой да не го признае
нравствен победител ще сте пак.
с която Ви заливат всеки ден.
Зная, че гневът им е зараза,
но няма да се добере до мен.
Не вярвам на измислените думи,
с които беззаконно Ви раняват.
Даже и да стреляха с куршуми
те докрая жалки си остават,
Избраха да Ви мразят без да мислят.
Да мислят и не могат, само мразят.
Защото да Ви сринат явно искат
И лъжите скрити да запазят.
Защото тя, омразата, лъжа е-
те просто Ви посочиха за враг.
И даже никой да не го признае
нравствен победител ще сте пак.
четвъртък, 16 август 2007 г.
За теб
Ти и човека в мен създаде
ти два пъти ми майка беше
Тази статия е за теб- безкрайно любящата, която се жертва хиляди пъти в името на моето щастие. За теб- безумно смелата, която винаги застава на пътя на ураганите и бива повалена вместо мен. За теб- вечната и неуморимата, която всеки ден се изправя отново и се бори за красотата в моя живот, която създаде тази красота... За теб, мамо, за тези 17 години лишения, страдания, болки и упреци, които понасяш отвсякъде и от всички, понякога дори от собствената си дъщеря. Прости ми детската жестокост и тийнейджърската неблагодарност. Прости ми егоизма и гневните думи. Прости ми, защото без твоята прошка аз не мога да бъда човек. Защото винаги съм мечтала само за едно- да съм достойна в твоите очи. Не в своите собствени, не в очите на приятели или учители, а в твоите, мамо, в очите на жената, която за мен е най-висшият образец на достойнство. Защото докато съществуваш ти, ще съществува и вярата ми в истинското и красивото, в справедливостта и морала, в любовта като път, изграден от смелост, себеотрицание и страст. Благодаря ти, че ми показа този път. Благодаря ти, че ме научи да вървя по него. Благодаря ти, мамо, че „човека в мен създаде” и „два пъти ми майка беше”.
ти два пъти ми майка беше
Тази статия е за теб- безкрайно любящата, която се жертва хиляди пъти в името на моето щастие. За теб- безумно смелата, която винаги застава на пътя на ураганите и бива повалена вместо мен. За теб- вечната и неуморимата, която всеки ден се изправя отново и се бори за красотата в моя живот, която създаде тази красота... За теб, мамо, за тези 17 години лишения, страдания, болки и упреци, които понасяш отвсякъде и от всички, понякога дори от собствената си дъщеря. Прости ми детската жестокост и тийнейджърската неблагодарност. Прости ми егоизма и гневните думи. Прости ми, защото без твоята прошка аз не мога да бъда човек. Защото винаги съм мечтала само за едно- да съм достойна в твоите очи. Не в своите собствени, не в очите на приятели или учители, а в твоите, мамо, в очите на жената, която за мен е най-висшият образец на достойнство. Защото докато съществуваш ти, ще съществува и вярата ми в истинското и красивото, в справедливостта и морала, в любовта като път, изграден от смелост, себеотрицание и страст. Благодаря ти, че ми показа този път. Благодаря ти, че ме научи да вървя по него. Благодаря ти, мамо, че „човека в мен създаде” и „два пъти ми майка беше”.
Повикът на лятото
Лятото ме викаше... В сънища, в мечти, с гласа на гръмотевичните бури- лятото ме заклинаше, лятото повеляваше да дойда при него, да му се подчиня, да живея с него, а не в мисли за есента и в страхове за зимата... Преклоних се пред волята му с усещането за нещо познато, скъпо и дългоочаквано, нещо, което от инат и неувереност бях отрекла толкова отдавна, но ето го днес завърнало се в сърцето и дните ми...
Не ми трябваха крила на феникс, за да полетя, не ми трябваше светлина, за да видя, не ми трябваше магия, за да повярвам- аз бях свободна, аз бях в лятото, аз бях самото лято! Непокорно, неуморимо, изкусително, провокиращо, влудяващо сетивата и каращо кръвта да кипи... Аз бях изворът на всички реки, утрото на всички дни, пламъчето на всички огньове. Аз бях нестихващото, неизчерпаемо могъщество на милиони души, впуснали се в лятото. За мен нямаше граници, нито сезони.
Днес Зимата е близо, но аз притежавам огнената мощ на летните усмивки и ще разтопя всяка преспа страх, ще стопля всяка висулка песимизъм, щи изпепеля всяко ледено съмнение... Ще прогоня зимата от своя свят! Защото лятото е винаги, когато си го пожелаеш, когато повярваш, когато си го припомниш- пожелай го и ти, повярвай му, припомни си го- тук и сега. Бъди лятото!
Не ми трябваха крила на феникс, за да полетя, не ми трябваше светлина, за да видя, не ми трябваше магия, за да повярвам- аз бях свободна, аз бях в лятото, аз бях самото лято! Непокорно, неуморимо, изкусително, провокиращо, влудяващо сетивата и каращо кръвта да кипи... Аз бях изворът на всички реки, утрото на всички дни, пламъчето на всички огньове. Аз бях нестихващото, неизчерпаемо могъщество на милиони души, впуснали се в лятото. За мен нямаше граници, нито сезони.
Днес Зимата е близо, но аз притежавам огнената мощ на летните усмивки и ще разтопя всяка преспа страх, ще стопля всяка висулка песимизъм, щи изпепеля всяко ледено съмнение... Ще прогоня зимата от своя свят! Защото лятото е винаги, когато си го пожелаеш, когато повярваш, когато си го припомниш- пожелай го и ти, повярвай му, припомни си го- тук и сега. Бъди лятото!
неделя, 15 юли 2007 г.
"Идвам"
"Идвам"- каза ми, и нещо в мен извика.
"идвам". Но защо ли тъй уплашена седя?
Идваш, а дали те искам не попита.
Идваш, аз пък тръгвам си сега,
за да спася последния ни спомен
и нежността на твойто"идвам" в телефона,
за да запазя светлината във очите ти,
за да останеш ти за мен икона,
а не голям, разочароващ блян,
а не реалност със могъщи длани,
за да те помня- в пламъци огрян
за да сънувам, нереална, любовта ни.
"идвам". Но защо ли тъй уплашена седя?
Идваш, а дали те искам не попита.
Идваш, аз пък тръгвам си сега,
за да спася последния ни спомен
и нежността на твойто"идвам" в телефона,
за да запазя светлината във очите ти,
за да останеш ти за мен икона,
а не голям, разочароващ блян,
а не реалност със могъщи длани,
за да те помня- в пламъци огрян
за да сънувам, нереална, любовта ни.
Отново те сънувах
отново те сънувах
отчаяно красива в тишината
отчаяно зловеща в самотата
зовяща мен, света и светлината.
отново те сънувах
от болката безумно покорена
от истината своя заличена
в търсене на новата вселена.
отново те сънувах
отново бях безпомощна и сляпа
отново не успях да те спася
от себе си, света и светлината.
отчаяно красива в тишината
отчаяно зловеща в самотата
зовяща мен, света и светлината.
отново те сънувах
от болката безумно покорена
от истината своя заличена
в търсене на новата вселена.
отново те сънувах
отново бях безпомощна и сляпа
отново не успях да те спася
от себе си, света и светлината.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
