Защото аз отново ще се смея,
защото аз отново ще горя
и със светлината ще живея,
и сама ще раждам светлина.

Днес е тъмно, тихо и дълбоко,
а студът пронизващ е навън.
Днес сърцето в мене е жестоко,
ужасът раздира ме насън.

Ала някой ден ще се събудя
и ще се намеря във света,
и със светлината ще пребъда
като малка източна звезда.

Защото аз съм силна, аз съм жива,
а болката е яростна, но сляпа
и в жестокостта си грозно дива
подцени света на светлината,

защото аз отново ще се смея,
защото аз отново ще горя.
Силна съм, от светлина живея
и кошмарът свой ще подчиня!

сърце

В мислите свои се скитам
пак неразбрала защо
вместо да падам, политам
даже с ранено крило,

вместо да плача, се смея
без радост да има у мен
и бурно горя, а не тлея
макар и във ден угасен.

Защо тази сила дълбока?
Защо тази яростна страст,
която ми дава посока
и над кошмарите власт?

Ти ли, сърце, си виновно
да оцелея до днес?
Ти ли, сърце неуморно,
пак ме научи на чест?

Пак ме научи на сила
и на усмивки в сълзи?
Твойта туптяща закрила
утрото в мен прероди.

Поетите не може да са мъртви

Поетите не може да са мъртви!
Поетите не могат да умират!
Те не стават жертви в инциденти-
поетите реалността възпират!

Поетите, те трябва да са вечни
За да ни спасяват от умора,
от злото и от злоба безконечна.
Поетите превърнаха ни в хора.

Поетите не може да са мъртви.
Поетите живеят във сърцата.
В сънищата наши ни гостуват,
за да ни покажат светлината...

...

Колко пъти ти бе ми посоката
и времето, начинът, мястото.
Колко пъти скръбта ми, дълбоката
ти превръщаше в облак от щастие.

Колко пъти създаваше замъци
и сърцето ми скитник прибираше.
Колко пъти изгасяше пламъци,
вместо мен в тъмнината умираше

Колко пъти опитаха някои
да внушават нелепи съмнения
и с лица по-студени от статуи
ми шептяха безброй обвинения.

Всеки път аз ги гонех ядосана,
Но веднъж ненадейно поддадох се
и отрекох в душата си, Истино,
че те има, че всъщност познавам те.

Оттогава все търся посоката
и в безбройни пътеки оплетох се
и разбрах от скръбта си, дълбоката,
че от себе си всъщност отрекох се.

Проклятието

"Добрите герои са скучни"


Проклятието беше изречено... в миг всички се разпищяха и изчезнаха... стопиха се във въздуха, който само преди миг бе наситен с магия. Добрите герои си отидоха завинаги. На тяхно място, повикани от проклятието, дойдоха лошите и доведоха със себе си хаоса. Страх, недоверие и кръвожадност се възкачиха на някогашния трон на невинността, вярата и красотата. В миг осъзнах какво съм направила и изкрещях... „Добрите герои не са скучни... не са скучни!!!”... но вече беше късно... проклятието беше изречено... добрите герои си отидоха завинаги...

Вечният Содом

Содом е тук и е възкръснал
от пепелта на греховете.
Содом е тук и е избягал
от съда на боговете.

И отново побеснели
греховете ни празнуват
за наслади зажаднели
със страха ни днес пируват.

Содом е тук и отмъщава
за своето изпепеление
Содом е тук, Содом е вечен
и няма начин за спасение.

...

Днес съм тук, защото ми писна. Защото две седмици живях в пълна дезинформация относно стачките. Търсих във вестници, списания, по интернет и на хиляди места, но никой не благоволи да каже нищо. По новините слушам двайсет минути за пияни шофьори, а за учителските протести- по минута-две. Искам да кажа на господин вълчев и останалите, че по този начин няма да спрете никого. Днес съм тук, за да подкрепя учителите си, независимо, че медиите се опитват да ни хвърлят прах в очите. Няма да стане. Въпреки тактиката „разделяй и владей”, с която действат в момента министрите, няма да успеете да настроите учениците срещу преподавателите им. Защото ние знаем истината, която не може да бъде прикрита, изкривена, премълчана. Ние сме по половин ден с тези хора в класните стаи и по-добре от всеки друг виждаме тяхната отдаденост, тяхната грижа. Понякога те са хората, на чието рамо ще се разплачем, от които ще потърсим помощ и напътствие. Това са нашите учители, превърнали се в част от семейството. Това са хората, стоящи до един-два през нощта да проверяват контролни и класни, само и само да задоволят нетърпението ни да видим резултатите си. А резултатите ги вижда цяла европа, където непрекъснато емигрират наши учени, професори, лекари. Господин Вълчев, имам една новина за Вас- отличниците но олимпиадите, учените, професорите, лекарите са тръгнали от училище. Както и Вие самият между другото. Така че престанете да купувате медиите да не пускат новини за стачките- българските ученици не са толкова тъпи. Днес ние сме тук и сме искрени в подкрепата си, за разлика от Вашите лицемерни усмивки пред камерите. И така ще е докрая!!!! Достоен труд, достойни хора, достойно заплащане!!