Хазартна вечер

Проиграно време. Проиграно щастие. Проиграна обич. И заложено на рулетката на доверието сърце. Любовта ни е една хазартна вечер. Блясък, смях и измамни погледи... илюзия за чувства между две раздавания на картите. А онова заложено сърце е твоята награда за добре изиграната роля... Музиката звучи навсякъде около мен и аз позволявам на илюзията да се промъкне и да завладее цялото ми същество- илюзията, че за теб съм нещо повече от награда. А всъщност знам... знам истината... Някъде в най-тъмните и тихи кътчета на душата ми, които илюзията е подминала, някъде там, където музиката не е достигнала, там се крие истината за хищния ти лицемерен образ, за демоничния студ, който носиш, за безжалостното коварство, с което завладяваш. Само че днес не искам да се вслушам в тези малки кътчета от себе си. Днес искам да се отдам изцяло в жертва на егоизма и жестокостта ти. Днес искам да съм сляпа, наивна и обичаща. Днес нека бъда наградата в хазартната вечер. И нека сутринта никога да не настъпва. Искам завинаги да остана в мрака на илюзията... Искам животът ми завинаги да бъде една хазартна вечер... Искам душата ми да продължи да бъде залог и награда... Само нека музиката да не спира... Само нека играта ти на любов продължи вечно...