Избрах да ти повярвам.
Когато всички сочат те виновна,
когато аз самата се съмнявам
безпомощна, унила и тревожна.
Избрах да се спасявам.
От тази тъй разяждаща отрова
От многото въпроси в тишината
от търсенето в яростта си нова
Избрах да се откажа,
когато всичко бе почти разкрито,
когато отговорът бе написан
и чакаше треперещите длани
Отказах се от фактите велики.
Избрах да те обичам и да вярвам.
Не искам вече картите открити,
а само две усмивки през сълзите,
защото аз избрах да ти повярвам
и вече нищо друго няма смисъл.
Ти може би си скрита и коварна,
но нищо- аз ще вярвам и обичам.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар