онези вечери

Беше една от онази вечери... стъмни се по-рано... стана по-тихо... вятърът спря... а тя беше сама... и разбра, че пак ще е една от онази вечери... Стана и загаси телевизора- от опит знаеше, че няма да прогони нощта чрез някой тъп екшън. Пусна си музика от компютъра и опита да учи... Сигурна беше, че няма да успее, но трябваше да опита... След няколко минути затвори учебника. Облегна лакти на бюрото и заплака... Беше една от онзи вечери и нищо не можеше да се направи- щеше да плаче, щеше да стои будна, щеше да се плаши от сенките в стаите си... Някога се съпротивляваше на тези вечери, но силите отдавна я бяха напуснали... Усмихна се на образа си в съклото отсреща със замъглен поглед... Думите на песента се променяха и разказваха за минали грешки с гласовете на призраци... Но тя знаше, че ако спре музиката, тишината ще проговори, а това бе даже по-плашещо... Затвори очи и се сви в ъгъла на стаята...

...

Така я намериха сутринта- закрила глава с ръце, сякаш да се защити от нещо, което я е нападнало... сърцето и беше спряло...