за живота

"Направих го защото няма за какво да живея, мразя себе си и глупавото си съществуване!"- с това изречение започват почти всички тинейджъри наркомани или алкохолици. "Мразя живота си"... звучи като "мразя себе си"... Всеки път, когато чуя нещо подобно се чудя дали си вярват. И всеки път се питам защо аз не стигнах до тяхното положение. Нали имах всички предпоставки да падна в ямата? Родителите ми са далеч от мен, училището не ми върви, нямам приятели и страдах от страшна емоционална зависимост, плачех затворена в стаята си месеци наред, виках, хвърлях предмети и трясках врати. Имах достатъчно пари за алкохол, дрога и нощен живот. Защо не се възползвах?Защо не паднах в ямата? Нали и аз като наркоманите често казвах че мразя живота си... Но явно не съм го мразела достатъчно. Явно не съм мразела и себе си достатъчно. Днес се обръщам назад и благодаря на мен самата за любовта си към живота, която ме спаси от саморазрушение. И все по-често се усмихвам с недоверие, когато чувам някого да казва: "мразя живота"- май колкото повече се опитваме да го намразим, толкова повече го обичаме.