бездънната тъга

Завърна се бездънната тъга
и вплете тънки нишки в мисълта ми,
завърза ме с вериги-тишина
и ми нанесе смъртоносни рани

от спомени и грешки, от мечти
безумни, невъзможни и далечни,
а после на страха се наслади-
кошмарите във мене бяха вечни.

Завърна се бездънната тъга
и за заложник тя сърцето взе ми,
но то в ръцете и след миг умря
предало се на тъжните поеми...