Небето над Италия е синьо,
тъй както е копнежът ми по нея.
Мечтите ми без страх криле разперват
към светлото безбрежие от вяра,
че някой ден ще може да е моя,
Италия, с небето от надежди...
Небето над Италия е синьо,
тъй както го сънувам всяка пролет,
тъй както обрисуват го звездите,
когато за Италия говорят.
Небето над главата ми е синьо-
в Италия, в Италия съм вече,
но ето от сърцето си научих-
Италия не може да е моя,
защото аз сама принадлежа и.
Небето над Италия е синьо,
небето на Италия ме има.
И няма за обратен път да питам,
а вечно под това небе ще скитам.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Имам чувството, че си го писала от мое име! Искрено се надявам, че след някоя и друга година двете ще си пием кафето и ще ядем Тирамису на някоя тясна италианска уличка!
Поздравления за красивото стихотворение!
Благодаря ти!:) Италия е наистина прекрасно място, а това стихче съм го писала в италианското метро на път за центъра:)
Публикуване на коментар