дъждът

Вече трети час тя пишеше на компютъра, без да се интересува от заобикалящия я свят... Но нещо се бе променило. Тя вдигна глава и се ослуша- приветливия звук на дъждовните капки изпълни съзнанието и. Стана и изтича до кухнята, отвори прозореца- навън продължаваше да е нощ, но дъждът сякаш бе събудил дори мрака. Момичето протегна ръце, за да събере водата в шепите си, а после разтвори пръсти и и позволи да изтече- не искаше да спира пътя и... Огледа се- от шестия етаж гледката винаги е прекрасна дори в тъмното, а сега повече от всякога имаше какво да се види- дъждовните капки танцуваха в светлината на уличните лапми, стичаха се гальовно по стените на сградите и се спускаха в локвите кристална вода... Утре сутрин те щяха да бъдат просто кални ями, но тази нощ всяка локва бе люлка на уморените от полет дъждовни капки... Вятърът нежно разроши косите на момичето, което бе замряло пред тази първа дъждовна нощ, сякаш казвайки му, че е време да затвори прозореца и да се въща при книгите... Тя се усмихна, върна се на мястото си пред компютъра и написа това.